Търговия
Заселилите се на нашите земи българи активно се занимавали с търговия, според различни източници и пътешественици. Тази интензивна външна търговия осигурявала значителни приходи за държавата, които се използвали за изграждането на нови пътища, крепости и търговски центрове.
През 716 година кан Тервел сключва договор с Византия, който регулира условията за търговията между българите и империята. Според този договор българските търговци имат право да внасят стоки във Византия, а византийците - в България. В столицата на империята, Константинопол, е установено постоянно българско тържище, където се води оживена търговия.
След като Симеон застава на трона, той решава да сложи край на дългогодишния мир с Византийската империя, който е бил установен от неговия баща. Причината за конфликта е преместването на тържището за българските стоки от Константинопол в Солун и налагането на тежки данъци от император Лъв VI Философ, който изглежда е под влиянието на своята любовница Зоя Зауцена и баща ѝ Стилиан Зауца. Преместването ивдигнатите данъци било пагубно за българската търговия. Българските търговци се обърнали към Симеон за помощ, който в резултат се оплаква на Лъв VI, но той пренебрегва техните молби. В отговор, през есента на 894 година, цар Симеон започва война. След края на войната Лъв VI Философ сключва мирен договор и се задължава да плаща годишен данък на България, а също така връща тържището обратно в Константинопол.
През началото на 14-ти век, след успешните действия на цар Тодор Светослав (1300-1321) и свалянето на татарското влияние, българската държава се засилва, което има положително въздействие върху икономическото развитие на региона, който западните търговци наричат "Загоре". Производството на зърнени култури се увеличава, развиват се животновъдството и занаятите, а търговията расте. Пристанищата на Черно море се включват в търговските връзки с италианските градове-републики, което има значително влияние върху икономическия живот и паричния оборот. Българските пристанища стават важни търговски центрове за жито, кожи, восък и други суровини. Въпреки че до началото на 14-ти век в европейските търговски записки липсват информации за стоки от българските земи, през 1315 година във Флорентинския наръчник се споменава "загорски восък", който се търгува на цена от 8 венециански дуката.
В други записки се отбелязва високото качество и цени на житото, кожите, восъка и ечемика от черноморските пристанища като Варна и Загора. През първата половина на 14-ти век житото, внасяно чрез пристанището на Варна, става основен износен продукт. Документи от Венеция от 1318 до 1403 година свидетелстват за търговия с жито от Варна, като има случаи на ограбване на венециански кораби, натоварени с тази стока. Цар Иван Александър възлага задържането на корабите на известни венециански търговци поради неплатени компенсации за вредите, което води до сключването на българо-венециански договор през 1347 година. Договорът регулира различни аспекти на търговията като корабоплаването, пристанищните такси и митата, а също така във Варна се установява венецианско консулство. След неуспешната война с Генуа и подписването на договора от Торино през 1381 година, венецианските търговци срещат сериозни затруднения в своите дейности в черноморските пристанища, включително и Варна. Този договор налага забрана за венецианците да се движат в земите на Загоре. Тази забрана значително ограничава дейността на търговията с венецианците в този регион.
След падането на Второто Българско царство, градът Варна става част от Османската империя. През този период, той отново става важно пристанище, търговски център, административен възел и крепост, но в рамките на Османската империя. Варненското пристанище, заедно със съседните Галата и кастици, е изобразено на множество европейски карти и портулани. Те винаги са отбелязани с червен цвят, който подчертава значението на портата. В различни документи се споменават и варненски моряци, които са наемани от генуезки кораби, което свидетелства за важността на града в международната морска търговия.
Сподели:
