Металообработване

Според учени се смята, че добивът на мед и изработката на медни изделия  започват в Мала Азия. В същото време, според други, металургията на Балканския полуостров се развива самостоятелно поради наличието на големи медни находища. Това твърдение е подкрепено от откритията по време на експедиция, проведена през 1969–1974 г. в района на "Мечи кладенец" (Аи-Бунар) около Стара Загора, където се установява богат минен район, експлоатиран през IV хилядолетие пр.н.е.

Изследванията отбелязват, че на Балканите в древността са съществували два големи центъра за добив и обработка на мед - единият в Рудна Глава (Източна Сърбия), а другият в района на Тракия, предимно в селища край Средна гора. Тези центрове са свързани с културата Коджадермен-Гумелница-Караново VI.

През Средновековието рударството и металургията в България са най-развити в района на Чипровци от саксонски рудари, които добиват сребро от полиметални руди. През 19-ти век и първите години след Освобождението, цветната металургия в България заминава в забрава. През 1903 г., френска фирма получава концесия за проучване и експлоатация на мина "Плакалница", което маркира започването на възраждането на металургията в България.

До края на Втората световна война, отрасълът остава слабо развит, представен главно от фабриката за олово в село Курило, фабриката за черен мед на гара Елисейна и флотационните фабрики край Кърджали и село Средногорци за оловно-цинкови руди.

Добивът на руди на черни метали (желязо, манган, хром и молибден) съставлява първия етап от черната металургия в България. Този процес е бил познат от древността и се базира на магнетитни пясъци по реките и използването на дървесина като гориво. Този начин на черна металургия се развива в района на Самоков, където през Възраждането работят 25 видни примитивни доменни пещи и 21 мадани (примитивни мартенови пещи). Примитивната черна металургия се развива също и в районите на Неврокопско, Кратово и Странджа.

Сподели: