Животновъдство

През Средновековието животновъдството е било важна част от стопанството. То може да бъде разделено на два типа: стационарно и подвижно. Отглеждали са се предимно овце, говеда, волове и коне. Преобладавало отглеждането на едър рогат добитък, което от своя страна е свързано с традициите в земеделието по българските земи. Има много сведения, че дойни овце са били отглеждани в редица манастирски комплекси. 

Българите на Аспарух донесли със себе си и уменията за развъждане на коне, които били част от тяхната материална и духовна култура.

Българите се занимавали с пчеларство и производство на мед, който пък бил продаван в Константинопол.

Риболовът също бил силно застъпен, който, както е известно е добре практикуван от славянските племена. Известно е, че голяма част от улова на риба идвал от Охридското езеро, а уловът от р. Дунав бил изнасян към Константинопол.

На Балканския полуостров и по българските земи е била обособена една специална категория на зависимо пастирско население - т.н. власи. Техният поминък е бил подвижното скотовъдство. 

След Освобождението на България през 1878 г. подвижното скотовъдство постепенно бива изоставяно. Една от основните причини е, че са били разделени териториите с летни и зимни пасища.

Сподели: