Къпиновски манастир „Св. Николай Чудотворец“
Къпиновски манастир „Св. Николай Чудотворец“
Къпиновският манастир „Св. Николай Чудотворец“ се намира край река Веселина, в подножието на Еленския балкан, близо до Велико Търново. Зад каменните му стени се откриват зеленина, дървени чардаци и църква, около която продължава ежедневието на обителта. Посетихме манастира на 25 октомври 2026 г. и събрахме тук кратка история, лични впечатления и авторски снимки.
История на манастира
Началото на обителта традиционно се свързва с 1272 г. Според сведенията за надписа върху апсидата тогава на това място е издигнат храм „Св. Троица“. Община Велико Търново уточнява, че точната дата на основаване на самия манастир не е известна. Затова средновековният храм и днешните сгради трябва да се разглеждат като различни етапи от историята на мястото. Източник: Община Велико Търново.
След османското завладяване на Търново манастирът е опожарен. В края на XVII век местните жители съдействат за възстановяването му. Днешната църква е изградена през 1835 г., а през XIX век даренията на братята Теодосий и Кесарий Хорозови от Елена подпомагат строителството на жилищните сгради. Обителта е и книжовно средище през Възраждането. Източник: Община Велико Търново.
Нашето посещение на 25 октомври 2026 г.
Разказ и снимки: Екипът на „Историята на България“.
Първото ни впечатление беше за чисто и поддържано място. Каменните пътеки, зеленината и цветята по чардаците създаваха спокойна обстановка за разходка. По дървените части и сградите личат следите на времето, но се вижда и грижата, която се полага за манастира.
Едни от най-запомнящите се обитатели бяха многото котки. Срещахме ги по пътеките и стълбите, а някои се приближаваха съвсем спокойно до нас. В галерията сме запазили и тези малки моменти от живота в двора.
Направиха ни впечатление и плочите с дарителски надписи, вградени в настилката. На една от снимките се чете дарение от Дора и Иван от село Велчево. Такива детайли напомнят, че поддръжката на обителта се подпомага и от личния принос на хората.
Забелязахме табела с правила за престоя: за нощуване се изискват паспорт и регистрация, а движението с бански костюми в района на манастира е забранено. Това е текстът на заснетата табела към датата на посещението ни; условието за документ се отнася до нощуването.
По наша преценка основната сграда се нуждае от ремонт. Същото впечатление оставиха и тоалетните, които при посещението ни бяха със свободен достъп. Това са лични наблюдения от конкретния ден. Общото ни усещане за манастира беше положително — мястото изглеждаше обгрижвано, въпреки видимата нужда от още работа.
Особено топъл спомен остана от свещеника, който мина покрай нас, докато се разхождахме. Беше лъчезарен и усмихнат и пръв ни поздрави. Този кратък човешки жест ни направи много добро впечатление и остана сред най-хубавите моменти от посещението.
Авторска галерия
Снимките са направени на 25 октомври 2026 г. от екипа на „Историята на България“. Галерията включва 14 кадъра без видими посетители: архитектура, църковни детайли, двор, надписи, котките и камбанарията на манастира. Кадърът на камбанарията е изрязан в долната част, за да останат посетителите извън снимката.
Край река Веселина, близо до Велико Търново, 1272 г. — сведения за по-ранен храм; днешна църква: 1835 г.
Сподели:
