Участие на България във Втората световна война
Историята на България по време на Втората световна война се разделя на три основни периода: първоначален неутралитет до 1 март 1941 г., съюзничество със страните от Оста до 9 септември 1944 г., и присъединяване към Съюзниците до края на конфликта. До 1990-те години в българската историография се пренебрегва участието на България със страната на Оста, като се нарича по съветски образец "Отчествена война" участието на страната със Съюзниците. През годините на войната българската армия провежда няколко частични мобилизации в зависимост от военнополитическата обстановка.
През юли – август 1939 г. се провеждат няколко съединения, за да се прикрие югоизточната граница в случай на конфликт с Турция. С присъединяването на България към Тристранния пакт през началото на 1941 г., българските части действат с мирновременен състав, след което част от тях се мобилизират. В резултат на мобилизацията през февруари и март 1941 г., съставът на армията нараства близо три пъти. След обявяването на война от страна на Англия и САЩ през края на 1941 г., мобилизацията отново се увеличава. През 1944 г. нараства числеността на армията, попълнени са 11 дивизии и 4 бригади от общо 447 000 души.
След края на войната, на 17 юни 1945 г., Първата българска армия бива посрещната в София след завръщането си от фронта. Версайската система от мирни договори през 1919 г. фиксира края на Първата световна война, като вината се прехвърля само върху победените, което подготвя почвата за Втората световна война. Национално унижени и лишени от собствена армия, победените държави се превръщат в гнезда на реваншизма. Идеята за ревизия на мирните договори е предводена от Германия, особено след като Хитлер идва на власт през 1933 г. Италия също започва експанзионистична политика. В тази обстановка за България най-добрият път е да запази своя неутралитет и необвързаност, като се стреми към мирна ревизия на договорите.
Участието на България във войната срещу Германия може да се раздели на две фази. Първата фаза обхваща периода от септември до края на ноември 1944 година. Българските войски действат на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. През тази фаза България участва с три армии – Първа, Втора и Четвърта, като Третата армия остава на границата с Турция. За да участва ефективно, българската армия извършва мобилизация и стратегическо развръщане на войските си. Към 1 октомври 1944 г. общата численост на армията достига около 445 000 души.
След събитията от 9 септември 1944 г., българските войски, заедно с партизански и съветски части, отблъскват нападенията на германските войски по направление Кюстендил-София. На 11 септември германска разузнавателна рота преминава през Кула и стига до село Войница без съпротива, но се оттегля след престрелка с български войници и партизани. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава под командването на маршал Фьодор Толбухин от III Украински фронт. Мобилизацията на българската армия започва на 18 септември и завършва в края на месеца. Българската армия се ангажира да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противника в Сърбия и Вардарска Македония и да блокира пътя на германските войски от Гърция.
Втората фаза на участието на България започва през декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През този период българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. България участва с 110 000 войници, събрани в Първа българска армия. През декември 1944 г. се води Сремска операция, а след това военните действия се пренасят в Унгария и Австрия. През март 1945 г. се провежда Дравска операция, а в края на месеца българската армия се концентрира около река Мур. Последните сражения с германските войски се водят в Австрия, Словения и Босна до май 1945 г. Българската армия продължава да се бие до капитулацията на Нацистка Германия на 9 май 1945 г.
След като България демонстрира високо бойни качества на териториите на Унгария и Югославия и допринесе за окончателния разгром на Нацистка Германия, страната все пак остана в международна изолация и попадна в съветската сфера на влияние. На Потсдамската конференция Йосиф Сталин предложи да се признае на България статута на съвоюваща страна, както бе направено за Италия, но Хари Труман и Уинстън Чърчил отказаха да обсъждат въпроса преди провеждането на избори и възстановяването на либералната демокрация в страната, съгласно Ялтенската конференция. Тогава България беше принудена да осигури храна за 200 000 съветски войници, разквартирувани в страната до подписването на Парижкия мирен договор през 1947 г.
На 8 септември 1946 г. се проведе референдум в присъствие на съветски войски, след който страната бе обявена за "народна република". Новият министър-председател Георги Димитров започна политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Той насърчаваше близките отношения с комунистическа Югославия и насърчаваше македонизацията на населението в Македония, като имаше за цел обединението на България с Югославия. През 1947 г. на Парижката мирна конференция беше подписан мирен договор, съгласно който границите на България бяха възстановени преди подписването на Тристранния пакт през 1941 г., но страната беше задължена да демилитаризира южната си граница и да плаща репарации. Конференцията обаче не призна на България статута на съвоюваща държава, както бе направено за Италия.
След провеждането на нов референдум, отново в присъствие на съветски войски, където бе приета републиканска конституция, известна като Димитровска конституция, през 1947 г. бяха положени правните основи на комунистическия режим, който управляваше страната в последващите десетилетия. България оформи силни връзки със СССР и се превърна в негов сателит.
Сподели:
