Аварският хаганат е държава, управлявана от аварите, които се появяват в централна Европа през 6 век. През 567 година аварите завладяват региона на Панония, който включва днешните територии на Унгария, Австрия и части от бивша Югославия. С тази завладяна територия те създават своя могъща държава, наречена хаганат. Хаганатът на аварите бързо става силен играч в региона, известен с военните си умения и военните завоевания. Те се проявяват като стабилна военна сила, която често пленява и подчинява съседните империи и племена.
През годините 631-632 година, в държавата става борба за върховната власт между прабългарски и аварски канове. Този конфликт се разраства до мащабите на война между българи и авари.
Войната приключва с победа за аварите. Българите, около 9000, биват изгонени от държавата и търсят убежеще в Бавария. Там обаче бива заповядано през нощта да бъдат екзекутирани. От клането се спасяват еднам 700 души от племето на кан Алцек. Те успяват да избягат и да се преселят в земите на днешна Италия. Кан Кубрат става върховен военачалник на прабългарските племена, коита се намират в териториите на Причерноморските степи..Начело с него, племената успявват да отстоят и спечелят своя независимост и основаватавтономна държава, която остава в историята под името "Стара Велика България".
Сподели:
