Клането в Босилеградско е събитие, което се случва през май 1917 година по време на Първата световна война. В този период България се бори на южния фронт с Гърция и на северния фронт в Румъния. На фона на военните действия се провеждат диверсионни и саботажни акции в Поморавието, а сръбският поручик Коста Пекянец е назначен да ръководи такива дейности.
През септември 1916 година Пекянец пристига в района с инструкции да организира въстание срещу българската власт, с цел да отслаби тила на българското командване и да помогне за пробивите на Македонския фронт. На 15-16 май 1917 година, чета от 200 души нахлува в района на Босилеградско и в продължение на два дни извършва насилия над мирното българско население.
В селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна Ръжана, се убиват 32 мирни жители, основно възрастни, жени и деца. Ограбени са домове и изгорени са 317 къщи и други постройки. Сръбските разбойници не срещат български военни части по пътя си, което им позволява да извършат тези престъпления безнаказано. Въоръжени местни селяни се организират за съпротива, за да защитят семействата си от нападенията.
След като се сблъсква с българската сборна рота от Кюстендил, Пекянец се оттегля към Косово. Това събитие остава в историята като едно от най-жестоките нападения на цивилно население по време на Първата световна война.
Сподели:
