През 569 година лангобардският крал Албоин със силно войскарско съпровождение, съставено от неговия народ, гепиди и панонски българи, завладява значителни територии в Северна Италия, включително Ломбардия, Етрурия и Лигурия. В резултат на тези завоевания в тези области се установяват поселения на различни племена, сред които и българи. Това събитие отбелязва началото на българското разселване в Италия, което по-късно ще придобие по-големи размери.
Докато една част от българите се отделят от своята втора родина в Панония и се установяват в Италия, другата част продължава да обитава в Панония и активно участва в походите на Аварския хаганат срещу Византийската империя. Това участие обикновено е съвместно със славяните. Едно от важните събития е голямата кампания на аварския хаган през 584 година, когато значително количество византийски пленници, около 270 000 мъже и жени, са заселени между реките Драва и Сава, в близост до българските населения на хаганата. През 597 година български отряд от 1000 воини се включва в сблъсък с византийска армия близо до устието на река Осъм.
През следващата година, под ръководството на хаган Баян, българите превземат Сингидунум в отговор на византийските действия.
Сподели:
