След пораженията при Тутракан и Добрич в началото на септември 1916 г. руските и румънските войски в Добруджа се оттеглят на отбранителната линия Расово - Кубадин - Тузла. Фланговете на позицията опират до р. Дунав и Черно мope. Тя прикрива градовете Черна вода и Кюстенджа, от които осигурява безпрепятствено доставяне на резерви и боеприпаси. Нa 18-19 септември българските войски атакуват позицията от движение, но не успяват да я пробият поради натрупаната вече умора и претърпените загуби на личен състав. Тогава частите на 3-та армия се организират за отбрана, по време на която отразяват множество атаки на противника. На 19 октомври българските войски, във взаимоидействие с германски и турски части, започват втората атака на Кубадинската позиция, в резултат на което на 21 октомври отбраната на противника е пробита и той бързо отстьпва на север. Победата при Кубадин е решаваща за овладяването на Северна Добруджа и пълното ѝ прочистване от неприятелски войски.
Битката завършва с успех за България.