През зимата на 558–559 година, кутригурските племена се обединили около своя войд, Забер-хан, след като се възстановили от предходния удар. Използвайки замръзването на река Дунав, огромна войска от кутригури и славяни нахлула дълбоко във вътрешността на Балканския полуостров през тази зима. Тракия, Елада и други провинции били опустошени, а някои отряди дори достигнали Галиполския полуостров и Термопилите. Забер-хан, съпроводен от 7-хилядна конница, се отправил към Константинопол.
Атаката била отбита. След оттеглянето на кутригурите, византийският император отново въведе в действие принципа на "Разделяй и владей". Между кутригурите и утигурите отново избухнала продължителна война. Резултатът от нея, описан от съвременника Агатий Миринейски, беше такъв: "Те извършвали нападения и грабежи, то влизали в открито сражение, докато силите и на двете страни отслабнали, така че двете племена загубили дори самото си племенно наименование".
Сподели:
