През 551 година, напрежението между германските племена гепиди и лангобарди в Панония се засилило значително. Гепидите се обърнали към кутригурите за военна помощ и те изпратили 12-хилядна войска под командата на вожда Хиниалон. Този отряд пристигнал рано, преди да изтече срокът на договора между гепидите и лангобардите, което принудило гепидите да убедят кутригурите да нападнат Илирик и Тракия.
Византийският император, за да преодолее тази опасност, разделил българските племенни съюзи. Той обдарил вождя на утигурите, Сандил, с богатства и му предоставил подкрепа от двехилядна готска войска. Сандил с превъзходството на своите сили преминал през река Дон, и влязъл в битка с кутригурските племена.
Сандил разгромил кутригурските племена и ги заробил, като откарал техните жени и деца в земите си. Войната също така дава възможност на византийските военнопленници, бягащи от земите на кутригурите, да се върнат у дома. Този утигурски опустошителен поход наложил на едно от кутригурските племена, водени от вожда Синион, да потърси убежище и ново място за заселване на Балканския полуостров. Със съгласието на византийския император, това племе се заселило в Тракия, близо до крепостта Апри. Това обаче нареди Сандил, лидерът на военноплеменния съюз на утигурите, който изразил недоволство пред императора чрез посланиците си.
Сподели:
