Революционер Тома Пожарлиев

Начало / Владетели и личности / Революционер Тома Пожарлиев
Надолу
Scroll Down

Революционер Тома Пожарлиев

Титла: Революционер
Начало на дейност: 1903 година
Край на дейност: 1938 година

Тома Петров Пожарлиев е български революционер и войвода на Върховния македоно-одрински комитет във Воденско, а по-късно на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Кратовско и Чепеларско. Роден е през 1870 г. в Енидже Вардар (днес Яница, Гърция) в семейството на полковник Иван Пожарлиев.

Тома Пожарлиев става член на ВМОРО през 1895 г. и учителства в село Бистрица Горноджумайско. През 1896 г. е арестуван и интерниран в родния си град, след което през 1898 г. бяга в Княжество България. Записва се във Софийското военно училище, но го напуска, за да се присъедини към четата в Македония.

През периода на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Тома Пожарлиев и Атанас Мурджев стават войводи на чета в Кратовско, борейки се под знамето на Разградското македоно-одринско дружество. На 25 септември 1903 г. четата им се освещава в Руен планина, след което участва в тежко сражение в околностите на село Луково на 25 септември 1903 г., където загиват войводите Григор Манасиев, Иван Топчев и Никола Дечев. След битката, Тома Пожарлиев и Атанас Мурджев успяват да се оттеглят през нощта с оцелелите четници към границата на Княжество България.

По-късно Тома Пожарлиев участва в формирането на отряд от близо 450 въстаници и води боеве при Крива паланка и село Долна Любата. През 1905–1906 г. е изпратен като войвода в Чепеларско, Ахъчелебийско и Беломорска Тракия с цел борба с мародерстващи чети. През 1905 г. успява да пленява четата на Никола Гюмюшев и да залавя мародерстващите Колю Пачаманов и Колю Чилингиров.

В последствие, Тома Пожарлиев се завръща в България, където учи земемерство и работи като геодезист в Казанлъшко и Свиленградско. През 1925 г., по време на вътрешните междуособици във ВМРО, срещу него е издадена смъртна присъда, и той се укрива до 1935 г. в Батак. Умира на 5 декември 1938 г. в София и е погребан там. Неговият гроб е разрушен по време на съюзническите бомбардировки над София през Втората световна война.