Революционер Тодор Дочев

Тодор Георгиев Дочев е роден в Стара Загора през 1882 година, като брат му е също революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на име Никола Дочев. Още от млад години се включва в революционните усилия на македонските българи.

През 1904 година, Тодор Дочев е част от четата на Петър Юруков в Крушевско, а през следващата година е при войводата Иван Наумов Алябака. През октомври 1905 година, докато е в село Мартолци във Велешко, той е предаден от сърбомани и арестуван, но успява да избяга. Впоследствие, се връща в Мартолци и екзекутира предателя – брат на сърбоманския войвода Йован Бабунски.

През 1906 година, Тодор Дочев се присъединява към четата на велешкия войвода подпоручик Панчо Константинов. Той играе важна роля в укрепването на позициите на четата в редица села, където сръбската пропаганда и сърбоманството са били активни.

В битката при манастира „Свети Иван“ през април 1906 година, Тодор Дочев успешно ръководи атаката, която помага на две обградени чети да се измъкнат невредими от обсадата. След смъртта на войвода Панчо Константинов, на 25 юни 1906 година, Тодор Дочев е избран за нов войвода на четата.

Участва и в битката при Ножот през юли 1907 година, като част от четата на Иван Наумов. През есента на 1907 година, вече е войвода на собствена чета, която действа в областта Корещата, част от Костурския революционен район.

След събитията през юли 1908 година, Тодор Дочев е арестуван и осъден да излежава присъдата си в Прилепския затвор. През 1909 година получава амнистия, но преди да бъде освободен, е отровен от турците. Така завършва живота на един от водещите революционери на своето време, чиято роля е от основно значение за борбата на македонските българи за свобода и независимост.

Сподели: