Войвода Стойчо Гаруфалов

Стойчо Димитров Гаруфалов е български военен и революционер, известен като войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Той е роден на 18 февруари 1868 година в Малко Търново, тогава в Османската империя. Син е на революционера Димитър Гаруфалов и брат на епископ Иван Гаруфалов. Стойчо Гаруфалов завършва училище в родния си град и българската католическа гимназия в Одрин, след което постъпва във Военното училище в София през 1888 година. Там се запознава с Борис Сарафов и завършва през 1890 година, след което започва служба в Четиринадесети пехотен македонски полк.

Участва в Четническата акция на Македонския комитет през 1895 година като командир на чета в Струмишката дружина на поручик Петър Начев. След това, през 1896 година, организира чета, която влиза в Одринско с цел да проучи възможностите за започване на организирана революционна борба.

От 1897 година е активен член на тайната офицерска организация Български освободителни братства и въвежда Иван Цончев в редиците на офицерските братства.

През 1900 година е призведен в чин капитан. Участва като войвода на чета от град Елена в Горноджумайското въстание през 1902 година заедно с майор Асен Чолаков и Христо Сираков.

През Балканската война Гаруфалов участва като дружинен командир на Двадесет и девети пехотен ямболски полк, а в Междусъюзническата война е ранен в боеве с гръцки войски край Кукуш. В Първата световна война като подполковник е командир на 3 дружина на 2 полк на 11-а дивизия, а след това е комендант на различни градове. Носител е на орден "За храброст" IV степен, II клас.

След края на войната служи като началник на военното ликвидационно бюро в София. Умира на 24 януари 1924 година в София.

Сподели: