Революционер Стефан Николов

Стефан Николов Николов, известен с псевдонимите Игнатий Лойола, Скендер бег и Тепайволци, е български офицер, полковник и революционер, активен член на Върховния македоно-одрински комитет. Роден е в българския град Прилеп (днес в Северна Македония) на 9 или 30 септември 1859 или 1860 година. През 1880 година завършва Военното училище в София.

Николов участва в Сръбско-българската война като дружинен командир в Трети пехотен бдински полк, но остава инвалид след войната. Това го натъжава и му дава прякора "Игнатий Лойола". След това, той служи в различни пехотни полкове и става член на тайните офицерски братства, работещи за освобождението на Македония и Одринска Тракия. През 1900 година се уволнява от армията и се присъединява към Върховния македоно-одрински комитет.

През 1902 година, преди Горноджумайското въстание, Николов подава заявление за излизане в запас, но участва във въстанието като началник на въстаническия щаб. След избухването на въстанието е интерниран заедно с други водачи на комитета от българското правителство. През Илинденско-Преображенското въстание Николов командва четата на ВМОК и участва в сраженията в долината на река Струма. След това през 1905 година той отново участва в борбите в Македония.

През Балканската война Николов е командир на Първа бригада на Македоно-одринското опълчение и се сражава при Малгара и Шаркьой. В следващите сражения през Междусъюзническата война той е в Сборната партизанска рота, сражавайки се при Кратово, в Осогово и на Повиен. За своите заслуги той е удостоен с офицерски орден "За храброст" ІІІ степен. Николов почива на 12 април 1915 година и е описан като "голям българин и витяз на духа", сред най-изявените водачи на македонската революционна борба.

Сподели: