Революционер Стефан Димитров
Стефан Димитров е роден през 1876 година в леринското село Зелениче, което понастоящем е част от Гърция. Получава началното си образование в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив, където се сближава със Стефан Николов Калфата. Продължава да учи математика в Софийския университет, но прекъсва образованието си през 1900 година и става учител в кукушкото трикласно училище. В последствие се присъединява към Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
През май 1901 година, по време на Солунската афера, Стефан Димитров е арестуван от турските власти заедно с 12 други революционери. Той е осъден на 7 години затвор в Подрум кале, но през 1903 година е амнистиран след Илинденско-Преображенското въстание. След възстановяването на свободата си, той се присъединява като четник при Апостол Петков в Ениджевардарско.
През пролетта на 1904 година, Димитров е изпратен от ВМОРО за войвода във Велешко, след като Никола Дечев е бил убит. Той става делегат на Прилепския конгрес, който е организиран с цел възстановяване на революционните райони след въстанието. През същата година, Димитров залавя сърбоманския четнически войвода Наце Янкович и го екзекутира.
През януари 1905 година, участва на Скопския конгрес на ВМОРО, където се среща с други известни войводи като Ефрем Чучков, Кръстьо Българията и други. През февруари същата година, води сражение с Григор Соколов - Ляме, а през април разбива сръбската чета на Тренко Руянов.
Стефан Димитров загива на 5 май 1905 година при село Гостиражни след изненадващо нападение от четата на Григор Соколов. Той е паметен като велешки войвода, който е бил активен участник в борбата за свобода на Македония и Одринско.