Революционер Симо Соколов
Симо Соколов, известен още като Войвода Симо или Капитан Симо Грознатовски, е роден през 1848 година в село Грознатовци, Османска империя (днес в Западните покрайнини, Сърбия). Той е внук на войводата Христо Плаката. От много ранна възраст Симо напуска родното си село и се премества в Сърбия, където завършва гимназия и започва богословско образование. Близкият му контакт с революционните идеи на Любен Каравелов го привежда до активно участие в българското национално освободително движение.
През периода на Сръбско-турската война от 1876 година, Симо Соколов е изпратен в Сърбия от руското командване с цел да убеди сръбското правителство да обяви война на османците. Той действа като разузнавач, осигурявайки важна информация на руския генерален щаб. Следващата година, по време на Руско-турската война, Симо Соколов оглавява българските доброволчески отряди и участва в боевете за освобождението на различни райони от османска власт.
След Освобождението на България, Симо Соколов се установява в София, където става офицер от българската армия и народен представител в първото обикновено народно събрание. Той е активен както в политическия, така и в социалния живот на страната, подпомагайки и насърчавайки различни инициативи за развитие на обществото.
Семейството на Симо Соколов включва съпругата му Цецилия Халупа и шест деца. Синът му Александър загива като четник в Илинденско-Преображенското въстание.
Симо Соколов е изключително важна фигура в българската история, която е оставила трайен отпечатък със своето участие в борбата за освобождение и развитието на България след Освобождението.