Революционер Петър Самарджиев
Петър (Пешо) Самарджиев е български революционер и тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е през 1877 година в тиквешката паланка Неготино или през 1878 година в Подлес. Получава начално образование в българските училища и продължава образованието си в Самоковското железарско училище. Там става член на ВМОРО и се включва в тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“. През 1901 — 1902 година участва в опита за залавяне на горноджумайския бей за откуп и работи като майстор на бомби и адски машини.
През Илинденско-Преображенското въстание Самарджиев е войвода на тиквешката чета в отряда на Христо Чернопеев и се сражава при село Витоша и при Ново село, Кочанско. След поражението на въстанието става тиквешки околийски войвода и участва като делегат на Прилепския конгрес на ВМОРО през май 1904 година.
През юни 1905 година Самарджиев отново влиза в Македония с чета, с която се сражава в Струмишко и Тиквешко, участва в сблъсъци с османски военни части и залавя тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага, когото обесва. Това деяние му донесва награда от 500 лири за главата му.
На 21 юни 1906 година Самарджиев попада в засада на османски войски и загива в сражението, като негов четник е Иван Хаджиниколов Стефанов. В град Демир Капия е издигнат паметник на Самарджиев за неговия принос към борбата за свобода на Македония.