Революционер Петър Киприлов

Петър (Пею) Димитров Киприлов е роден в село Пирок през 1851 (или 1850) година. Той е български учител, свещеник и революционер от Източна Тракия. Започва своята кариера като учител в Пирок и по-късно в село Сърмашик.

През 1871 година има среща с Васил Левски, който посещава село Сърмашик, където Левски присъства на годежа му. Киприлов участва в изграждането на комитетските мрежи на Вътрешната революционна организация и е арестуван, изтезаван и съден по време на Априлското въстание.

След Руско-турската война през 1878 година, Киприлов организира и отвежда в Сливен две групи доброволци за новата Българска армия. През пролетта на 1878 година, в село Подвис идват Петко Славейков и войводата Панайот Хитов, които събират селяните и ги агитират, а Киприлов организира и подписва протест срещу решенията на Берлинския конгрес.

През 1879 година е ръкоположен за свещеник от одринския наместник епископ Синесий Стобийски. По-късно се присъединява към дейността на ВМОРО през 1896 година и среща Гоце Делчев при неговата обиколка в района на Странджа през 1900 година.

Участва в подготовката на Преображенското въстание и е арестуван през 1903 година, когато е осъден на 101 години строг тъмничен затвор. В затвора изготвя списък на 437 затворени революционери от Одринския революционен окръг и е амнистиран през 1904 година.

След Балканските войни емигрира в България и се заселва в село Вресово, а по-късно в Айтос, където умира през 1937 година. Служи като свещеник в няколко църкви и е запомнен с песента "Пеюте учителчето, сармашичкото даскалче", която бежанци от Пирок донасят в България.

Сподели: