Революционер Панайот Байчев

Панайот Байчев, или Панайот Бойчев, е български революционер и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той се ражда през 1879 г. във Видин и през пролетта на 1903 г. става войвода на ВМОРО в щипско.

През април 1903 г., според решение на януарския конгрес на ВМОРО, в Радомирско е складирано голямо количество оръжие. Пет чети, с войводи като Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Никола Жеков и Панайот Бойчев, се формират, заедно с техническа чета, отговаряща за поставянето на мини. Чернопеев е главнокомандващ на всички чети, включително и на тази на Панайот Бойчев.

През лятото на 1903 г. по време на Илинденско въстание, Бойчев участва в състава на отряда на Христо Чернопеев и се сражава в Кочанско. След въстанието, през 1904 – 1905 г., той става войвода в Кумановско и е делегат на Окръжния конгрес на Скопския революционен окръг през януари 1905 г. Конфликтът между войводите Константин Нунков и Панайот Бойчев спомага за посърбяването на района.

През Балканската война през 1912 г., Панайот Бойчев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и участва в освобождаването на Кавала. Също така, той освобождава градчето Правища и става военен комендант. По данни на Карнегиевата анкета, той и четниците му не са извършили изнасилвания, дори са помогнали на две атакувани от гърците жени.

Сподели: