Революционер Никола Лефтеров

Никола (Кольо) Лефтеров Павлов е български офицер и революционер, известен като поройски войвода на Върховния македоно-одрински комитет. Роден е през 1876 година във варненското село Гевреклер, днес наричано Калиманци в България. През 1895 година се присъединява към 8-и Приморски полк като войник, където заема различни позиции, включително фелдфебел.

Лефтеров активно участва в революционните дейности, като е член на Народното стрелково дружество във Варна и участва в организацията на чета в Кочанско. През 1901 година той става войвода на чета, действаща в Поройско, Петричко и Струмишко.

Участва в редица въстания и борби за освобождението на македонските и одрински българи. През септември 1902 година е ангажиран в Горноджумайското въстание, а през април 1903 година участва в голямо сражение с османските войски, като загубва 11 души от своята чета. През същата година участва и в Илинденско-Преображенското въстание.

След въстанието през 1905 година, Лефтеров продължава да действа в Струмишко и Малешево. През Балканската война през 1912 година, той оглавява партизанска рота и по-късно става 4 рота на 10 прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение. Войската му участва в няколко важни битки и заема град Пехчево.

След войната Лефтеров продължава своята служба в Българската армия, като през 1907 година работи като втори секретар в българското търговско агенство в Солун. През 1913 година е произведен в чин поручик.

Никола Лефтеров е описван като един от най-успешните партизански командири по време на Балканската война.

Сподели: