Революционер Никола Жеков

Никола Костов Жеков (познат и като Жекоолу) беше български революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден през 1880 г. в Стара Загора, той идва от семейство националреволюционери, като братовчедки му братя участват в Старозагорското въстание от 1875 г.

След завършването на Самоковското железарско училище през 1897 г., Жеков се присъединява към Тайния революционен кръжок "Трайко Китанчев". Става четник при Михаил Апостолов-Попето и Христо Чернопеев, а от пролетта на 1902 г. е определен за радовишки околийски войвода.

През Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Жеков води своята чета в сраженията в Македония. Въпреки трудностите и потушаването на въстанието, той остава активен в революционната борба.

През 1912 г. по време на Балканската война, Жеков е войвода на партизанска чета №40 на Македоно-одринското опълчение, която действа в Петричко. След това се включва като доброволец в Нестроевата рота на 6 охридска дружина на Опълчението.

След войната се жени и се завръща да живее в България, първо в Стара Загора, а след това в София през края на 1922 г. През 1948 г., заедно с още двама съмишленици, основава Вътрешна българска революционна организация (ВБРО), за което е арестуван и осъден на строг доживотен тъмничен затвор.

На 7 март 1949 г., Никола Костов Жеков умира в Сливенския затвор. През 1991 г. той и съратниците му биват признати за невинни и оправдани.

Сподели: