Революционер Михаил Греков
Михаил Георгиев Греков е националреволюционер и публицист, син на Генчо войвода.
Той е роден на 23 май 1847 г. в село Дермендере, Одеска област. Получава стипендия от Южнославянския пансион на Тодор Минков и заминава за град Николаев, за да учи в училището през 1864 г.
След кратко пребиваване в училище в Русия, се включва в четата на Никола Войводов и Цвятко Павлович. След разбиването на четата, присъединява към Втората българска легия в Белград.
Връща се в България и работи като учител в Сливен, където участва активно в националноосвободителната борба и председателства на Сливенския частен революционен комитет. По-късно се премества в Русе, където се включва в дейността на Русенския частен революционен комитет. През август 1874 г. е изпратен като представител на Русенския частен революционен комитет на Общото събрание в Букурещ.
Михаил Греков участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в 14-и армейски корпус с командир генерал-лейтенант Аполон Цимерман.
След Освобождението заема редица административни служби в Сливен, Пловдив и София.
Към края на века започва да пише своите спомени за националноосвободителното движение преди Руско-турската война. Мемоарите му, "Как ние освобождавахме България", са публикувани в цялостно двутомно издание през 1990 г.
Михаил Греков също се отдава на публицистиката, пишейки статии и очерци, предимно за националноосвободителните и революционни борби, Освобождението, Съединението и против русофобската политика на мнозина. Сътрудничи с вестници и списания като „Ден“, „Мир“, „Балканска трибуна“, „Реч“, „Сливен“, „Летописи“, „Наука“, „Наблюдател“, „Българска сбирка“, „Илюстрация-Светлина“ и др.
Личният му архив се съхранява във фонд 250К в Централен държавен архив, като включва 328 архивни единици от периода 1855 – 1921 г.