Войвода Мануш Георгиев
Мануш Георгиев, известен като Турновски, Струмишки, Струмски или просто Мануш войвода, е бил активен участник в борбата за освобождение на българите в Македония и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Роден е на 10 август 1881 година, в семейство с борбена национална убежденост. Различни източници посочват различни рождени години и места на раждане - Ново село, Струмишко или Турново. Въпреки разногласията, той е известен с обучението си в български прогимназии и педагогически училища в Струмица и Сяр.
Още като ученик, Мануш Георгиев е ангажиран с делото на ВМОРО и ръководи ученически революционен кръжок. През 1903 година участва в бунт срещу директора на училището и след това е изключен. След тези събития, той става нелегален и се присъединява към четата на Христо Чернопеев, а по-късно става секретар на войводата Димитър Попстаматов.
През 1904 година Мануш Георгиев е назначен за титулярен околийски войвода на Петричка революционна околия и играе важна роля в организирането на местните революционни комитети и защитата на българското население.
През 1908 година в село Долна Рибница, Петричко, е организирана нелегална конференция, към която пристигат Мануш Георгиев и четата му, както и представители на околийския революционен комитет в Петрич и местни дейци на ВМОРО. След предателство селото е обсадено от турска войска и башибозуци. Мануш войвода извежда нелегалната чета извън селото и организира местната селска чета. След десетчасово сражение в местността Трънката, край село Долна Рибница, загиват всички 24-ма български революционери.
Този епичен бой се запомня в историята като Петричката епопея, а на мястото на битката е открит паметник костница, където са положени част от костите на героите. Днес местността се нарича Манушов гроб. В памет на Мануш Георгиев са издигнати бюст-паметници в Петрич и Ново село, а също и паметни плочи на места, свързани с неговата борба.