Революционер Константин Настев
Революционер Константин Настев
Константин (Костадин, Кочо) Настев Стоянов е български военен, капитан и революционер, известен като малешевски войвода на Върховния македоно-одрински комитет. Роден е на 17 април 1880 година в Солун, Османската империя (днес в Гърция). Той е син на възрожденския деец Насте Стоянов.
Настев завършва V клас в българската гимназия в Солун през 1897 година и започва обучение във Военното училище в София през 1898 година. През 1902 година завършва училището с чин подпоручик и се присъединява към ВМОК. През същата година участва в Горноджумайското въстание, след което се връща на военна служба.
През Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Настев е определен за мелнишки войвода на ВМОК. Той участва във въстанието и един от неговите най-значими моменти е драматичното сражение на 4 септември с турските сили, при което загива войводата Спиро Петров, заедно с шестима свои четници.
След разгрома на въстанието Настев се връща на военна служба и участва в Балканската война през 1912 година като командир на Втора дружина на 45-и пехотен полк.
През 1914 година Настев е уволнен формално от военна служба, но тайно е възстановен. През август 1914 година е назначен за втори секретар в Българското консулство в Солун, където ръководи българското военно разузнаване. Неговата агентурна мрежа включва италианци, турци, евреи и българи. През декември 1915 година е арестуван от френските власти, но по негова молба е изпратен на фронта, където е командир на 3-та дружина на 21-ви пехотен средногорски полк.
Настев загива на 16 ноември 1916 година при атаката на връх Еровете при Грунища, Битолско. Неговият личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“. В продължение на военната си кариера той е служил в 12-и резервен полк и 2-ри пехотен искърски полк.