Революционер Костадин Нунков

Константин (Коста) Нунков, известен и като Давид или Огнянов, е роден през 1877 година в Чирпан, който по това време е част от Османската империя. През 1891-1892 година учи в Пловдив, но поради финансови затруднения не завършва образованието си. След това работи като печатарски работник в Пловдив и София, където за известен период от време живее с Пейо Яворов.
Нунков се присъединява към Четническата акция, организирана от Македонския комитет през 1895 година. Той оставя спомени за въстанието, които са публикувани в "Войнишка сбирка" през 1901 година.
Привлича го идеалът на анархизма, и влиза в редиците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1900 година участва в четата в Горноджумайско, а през януари 1902 година е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед, където проучва възможностите за атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско.
През 1902 година, на Пловдивския конгрес, му е възложена организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко. През декември същата година пристига в Дедеагачко със снабдението от адски машини и динамит. През следващата година прави неуспешни опити за атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание.
През 1904 година става войвода в Кумановско и се бори срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година е делегат на скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.
Трагично, на 8 февруари 1905 година, в битка край село Кутлибег, Коста Нунков загива заедно с четата си и четирима милиционери. Той остава запомнен като предан боец за свободата на Македония и Одринско.