Войвода Коста Христов-Попето
Коста Христов Попов, известен като Попето, е български революционер, известен главно с активността си във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и като гевгелийски войвода.
Роден е на 21 април 1862 година в село Смоквица, Гевгелийско, тогава в Османската империя. Попето завършва второ отделение в училище и става четник при велешкия хайдутски войвода Стоян Мохаджира. През Илинденско-Преображенското въстание, той е помощник войвода на Андрей Докурчев. Участва и в запалването на Крушевската жандармерийска казарма, както и в отбраната на Крушевската република.
През пролетта на 1911 година, оръжието от връховистите, под ръководството на полковник Стефан Николов, позволява на Попето да проникне в Македония. През лятото на същата година той е околийски войвода на чета в Гевгелийско. Попето участва и в други събития като сраженията на връх Ножот и Попадийските чукари.
През Балканската война, четата на Попето става партизански взвод № 41 на Македоно-одринското опълчение и се включва в сражения в Кожух планина.
В 1941 година, след освобождението на Вардарска Македония през април, Коста Попето участва в големите Илинденски тържества заедно с Тане Николов.