Революционер Иван Пожарлиев
Иван Петров Пожарлиев е български офицер, революционер и войвода на Върховния македоно-одрински комитет, който е служил и като полковник в Българската армия. Той е роден на 14 септември 1868 година в Енидже Вардар (днес Яница, Гърция) и е брат на войводата Тома Пожарлиев.
Иван Пожарлиев завършва Солунската българска мъжка гимназия през 1891 година и по-късно учи във Военното училище в София, където завършва през 1895 година. Служи в двадесет и трети и шестнадесети пехотни полкове и участва в Четническата акция на Македонския комитет през 1895 година като военен ръководител на четата на Манол Караманов в Малешевско. През 1896 година се занимава с чета в Одринско.
През 1902 година Пожарлиев пристига в Солунския революционен окръг, където участва в организацията на Горноджумайско въстание, организирано от Върховния македоно-одрински комитет.
През Балканската война командира Втора скопска дружина от Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война е дружинен командир в 63-ти пехотен полк на Единадесета дивизия. След войната заема важни постове в Министерството на войната и се пенсионира през 1918 година.
След войните, Иван Пожарлиев участва активно в благотворителния сектор и председателства Ениджевардарското–Гумендженското благотворително братство. През 1936 година става председател на отцепилото се Ениджевардарско братство и заема този пост до лятото на 1941 година. Той почива на 16 август 1943 година в София.
Сподели:
