Революционер Христо Настев

Христо Настев, известен и като Зюлфикар или Хр. Анчев, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Роден е през 1876 година в град Щип, Македония. Завършва българското педагогическо училище в Скопие през 1898 година и влиза в редиците на ВМОРО. През 1900 година среща Гоце Делчев и Стоян Лазов при тяхната обиколка в Одринско. Поддържа контакт с други революционери и организира революционни комитети в различни селища.
През 1902 година се завръща в Македония като нелегален и става секретар на четата на капитан Тома Давидов, която действа в Битолско и Охридско. През 1903 година е делегат на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг и участва активно в Илинденското въстание, действайки с чета в Леринско.
След въстанието през 1904 година е началник на пограничния Кюстендилски пункт на ВМОРО. След амнистията на участниците във въстанието се връща в родния си град, но е арестуван и осъден на затвор. След Младотурската революция през 1908 година е освободен и се включва в политическия живот като делегат на Учредителния конгрес на Щип.
През Балканската война участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. След войните се установява да живее в България, където работи като чиновник и се ангажира с дейността на Илинденската организация.
Умира на 20 юни 1962 година във Варна. Христо Настев е известен като един от водещите революционери на македоно-одринското освободително движение и активен участник в борбата за свобода и независимост на българския народ.