Революционер Гоно Азъров

Гоно Петров Азъров, известен още като Хазяров, е български революционер, активен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и на Върховния македоно-одрински комитет.

Той е роден през 1876 или 1892 година в град Гумендже, който тогава е част от Османската империя. Азъров се присъединява към редовете на ВМОРО и става четник при Димитър Робков. През началото на 1912 година той участва в четата на Ичко Димитров, която действа в районите на Кожух и Паяк планина. Тази чета е въоръжена от върховистите около Константин Дзеков.

През периода на Балканските войни през 1912 година, Гоно Азъров се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение, последователно служейки в четите на Иван Пальошев и Ичко Димитров. По-късно той е включен в първа рота на Дванадесета лозенградска дружина и в първа рота на Тринадесета кукушка дружина.

Братът на Гоно, Димитър Азъров, е също четник, който е служил при Апостол войвода през 1902-1903 година. Той също е участвал в множество сражения и е арестуван през 1907 година, но е амнистиран след Младотурската революция. През 1943 година, Димитър Азъров живее в София, където подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.

Сподели: