Войвода Донка Ушлинова

Донка Богданова, известна и като Донка Комитката, е българска революционерка и военна деятелка, участвала активно в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Родена през 1885 година в село Смилево в западномакедонската мияшка област, тогава част от Османската империя, тя се омъжва на 15 години за Ставри Христов от село Лера, Битолско. През края на август 1902 година, с помощта на етървата си, Донка и съпругът ѝ убиват местния дерибей Джелеб Реджо Сульов. След това тримата бягат в гората, където се присъединяват към четата на ресенския войвода Славейко Арсов. Така Донка се включва в борбата за освобождение на Македония от османско владичество.
През Илинденско-Преображенското въстание участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг. След въстанието се премества в България през Сърбия и се установява във Варна, където започва да следва. През Балканската и Междусъюзническата война Донка Ушлинова е единствената жена доброволка в Македоно-одринското опълчение и служи във Втора рота на Осма костурска дружина. Участва в много битки, като се отличава с героизъм и получава няколко ордена „За храброст“.
През Първата световна война Донка постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк на Единадесета дивизия и продължава да се отличава в битките. След края на войната със съпруга си се връща във Варна, където получава еднократна помощ и строи къща. Умира на 26 юни 1937 година и е погребана с голяма почит от множество организации и институции, които са присъствали на опелото и гроба ѝ.