Войвода Дончо

Дончо Златков Томов, наричан "Дедо Дончо войвода," "Палатски," "Арамията" и "Пиринския цар," е български хайдутин и революционер, петрички войвода на Върховния македоно-одрински комитет и депутат в Народното събрание.

Роден е в планинското село Палат, като син на Златко войвода - хайдушки предводител, участник в Кресненско-Разложкото въстание. Дончо Златков завършва четвърто отделение в Дупница и от ранна възраст се занимава с разбойничество в Пирин и Малешевската планина. През 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет.

През 1901 г., под влияние на Стойко Бакалов, се присъединява към Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОК). През 1902 г. участва в Горноджумайското въстание, а през 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание действа с чета в Серския революционен окръг.

След въстанието остава в Петричко и продължава борбата срещу турците и съпротивата на ВМОРО. През Балканската война от 1912-1913 г., Дончо Златков е начело на доброволческа чета № 42, действаща в подкрепа на българската армия в Петричко. Участва в редица сражения, включително при Рупелското дефиле, Сенокос, Градево и други.

През 1914 г. Дончо Златков е избран за народен представител от Струмишки окръг в XVII народно събрание от Либералната партия.

Той умира на 2 октомври 1918 г. в Дупница.

Сподели: