Революционер Димитър Ночев
Димитър Тодоров Ночев е български борец за освобождението на България и участник в четата на Христо Ботев.
Роден е в Пирдоп. След завършване на няколко класа в местното училище, работи като чирaк в обущарница в Карлово, а по-късно отваря собствен дюкян в родния си град. Името му е записано като спомоществувател в "Български народен сборник" от Васил Чолаков, издаден през 1872 година. В резултат на своите революционни дейности е принуден да емигрира във Влашко, където се присъединява към емигрантите-революционери, познава Христо Ботев и става част от неговата чета.
Участва във всички битки на четата до нейното разбиване след гибелта на Ботев. След това се присъединява към групата на Никола Войновски и поема на изток в Стара планина. На 1 юни се отделя от групата и тръгва за Пирдоп заедно с още трима четници. Поради глад и лошите условия тримата се залавят и изпращат в София за съд. Нощев успява да се скрие за няколко дни, но бива издаден от собствения си баща и арестуван. Бива откаран в Златица, а след това в София. След амнистията на Мурад V през август 1876 година бива освободен.
След Освобождението работи като околийски началник в различни градове, като Дупница, Орхание и Добрич, а след това е пристав в Берковица и чиновник в Софийската градска община. Неговият син, Тодор Ночев, загива като командир на рота при Селиолу.
Димитър Тодоров Ночев умира в София на 7 март 1916 година.