Търново
Велико Търново се пада петата столица на България и първата такава на Второто Българско Царство. Търновград се разполага върху три старопланински хълма – Царевец, Трапезица и Света гора. Става столица след успешното въстание на братята Асен и Петър. Запазени са както множество писмени източници, описващи значението на Търново, така и множество средновековни църковни и граждански постройки. Търново се явява културен център, като в него се заформя така наречената търновска школа.
Велико Търново е град с богата и величествена история, изграждана през вековете и преживяваща през времето, но в същото време насочена към бъдещето. Това е място, което сякаш е изваяно от самата природа и човешката ръка, една хармония от скали и къщи, камък и дърво, представяйки истинска архитектурна магия с невероятни силуети, амфитеатрални панорами, зеленина и цветя. Градът преминава през различни етапи на урбанистично развитие, започвайки от селищата в местността Качица през края на VI хил. пр.н.е., следвайки с тракийското селище от XIII в. пр.н.е., ранновизантийската отбранителна система през IV-VII век, и стигайки до средновековното славянобългарско селище до IX-X век. През XII-XIV век градът се превръща в столица на Втората българска държава и се разполага на хълма Царевец, Трапезица, Момина крепост, Света гора и други укрепени места.
През Второто българско царство се различават два строителни периода. Първият период е свързан с управлението на Иван Асен II, който разширява границите на България до три морета. През този период в главната крепост Царевец феодалният замък се преустройва в царски дворец, а главният вход е обзаведен с подвижен мост. Крепостните стени се укрепват, добавяйки нови кули, съоръжения и порти, включително малката Асенова порта към Трапезица и Новия град, както и Френкхисарската порта към квартала на "франките" (чуждестранните търговци). За защита на съседните жилищни квартали се строят напречни крепостни стени с водни кули и тайни проходи-стълбища, достигащи до реката.
Във втория строителен период, който започва в края на XII век и началото на XIV век, дворцовата църква в крепостта се преустройва, а нови градски църкви и манастири се изграждат, включително манастирът при Лобната скала. Значителната строителна дейност в двореца при управлението на Иван Александър се отразява и в житието на Теодосий Търновски, написано от цариградския патриарх Калист. През този период се строят множество манастири и църковни сгради извън главните крепости. Един от тях е църквата "Св. четиридесет мъченици", издигната в чест на победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница през март 1230 г. Тази църква става главна в манастира "Великата лавра" на левия бряг на Янтра, подножието на Царевец. В нея се съхраняват най-значимите средновековни писмени паметници, включително надписите на Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.
През периода на турското владичество и борбите за независимост (1393-1877г.) градът развива своята урбанистична структура и организация, запазвайки границите, кварталите и огражденията си, със защитните съоръжения и порти. През този период се формират градските махали, а градските пространства - улици, площади, паркове, градини - се преобразяват и развиват. Стари сгради и учреждения като община, затвор, архив, съд, поща, училища, читалища, болници, бани, гари, църкви, манастири и други, които датират от XVIII, XIX и XX век, допълват богатството на града и го правят незабравимо място за посещение и преживяване на историята.
След Освобождението на България, в града Велико Търново, били построени няколко значими сгради, които отразяват модернизацията и развитието на града. През 1894 година е построен Хотел „Цар Борис“ по проект на архитект Стоян Герганов. След това бе издигната сградата на Стария окръжен съвет, проектирана от архитект Георги Козаров, както и първата туристическа хижа и сградата на старата поща, проектирана от архитект Станчо Белчовски. Междувременно архитектурата през периода на модернизма в града е повлияна от архитекти от цялата страна, а решенията за по-големите архитектурни проекти се вземаха от главното архитектурно бюро в София.
Днес, старопрестолният град Търново е място, запълнено с уникални съкровища от българската история, които привличат вниманието на всеки посетител. Един от основните поводи за празнични тържества и разкриване на богатството на града е 22 март – денят на града. В столицата на Второто българско царство се намират значими културни паметници, включително творби на майстор Кольо Фичето. Една от най-известните му работи е Къщата с маймунката, построена през 1849 година. Характерен за облика на стария град е Самоводската чаршия, създадена през 60-те и 70-те години на XIX век. Тук посетителите могат да се запознаят с традиционните български занаяти и търговия. Прогулката из хълма Царевец е неповторимо преживяване, особено посещението на дворцовия и патриаршеския комплекс. В църквата на двореца са положени мощите на светица Петка Търновска. В крепостта някога са съществували 23 храма и 4 манастира. Възрожденският дух може да се усети в калдаръмената улица "Гурко", където се намират множество реставрирани къщи, включително и обявената за паметник на културата с национално значение Сарафкина къща, построена през 1861 година.
За любителите на изобразителното изкуство е интересна Държавната художествена галерия, представяща творби от различни периоди на българското изкуство. Почитателите на българската литература могат да посетят къщите-музеи "Петко Р. Славейков" и "Емилиян Станев". На кратко разстояние от града се намира архитектурно-музейният резерват Арбанаси, където може да се посети църквата "Св. Богородица". Не на последно място е Патриаршеският манастир, разположен на 6 километра от града, който е известен с книжовната си дейност. Особено внимание заслужава археологическият резерват Никополис ад Иструм, представляващ римски и ранновизантийски град, който се намира в близост до река Росица.
Сподели:
