Скопие

Начало / Столици / Скопие
Надолу
Scroll Down

Скопие

Период в който е столица: от 972 до 992 година

Скопие (Skopje) днес е столицата на Република Македония, но от множество учени се смята, че е била третата столица на Първото Българско Царство, въпреки, че има несъгласие по този казус от страна на македонските историци. Името на града идва от гръцката дума skopios, което се превежда като кула или наблюдателница, поради разположението на града в миналото. При Персиан І и неговия син св.княз Борис - Михаил, територията на българската държава достига до Адриатическо море, а Скопие е център на една от неговите девет големи военно-административни области (комитати). След византийската окупация на източните български земи, включително на столицата Велики Преслав, Скопие остава в свободна територия, управлявана от братята Комитопули.

През 978 г. когато Роман, синът на цар Петър (927-969), успява да избяга от византийски плен, обявен е за цар на България и като за място на своята резиденция той избира именно Скопие. Градът остава столица на страната до 992 г. През 1003 г. градът е превзет от Василий ІІ Българоубиец.

Скопие е град с дълга и сложна история, стратегически географското му разположение го прави важен за Балканите през вековете. По времето на Първото Българско Царство градът се превръща не само във военно и административно средище, но и в търговски възел, свързващ пътеките между изтока и запада.

След смъртта на цар Петър І през 970 година и византийската окупация на източните части на България, Западните територии около Скопие остават под контрола на братята Комитопули - Боян, Давид, Арон, и Самуил. Тази фамилия играе ключова роля в съпротивата срещу Византия, като именно Самуил по-късно става цар и основател на Второто Българско царство, чиято столица първоначално е в Преспа, а после в Охрид.

Скопие е важен център в държавата на Комитопулите и става седалище на Роман, който обявява себе си за цар в опит да възстанови българската независимост. В този период градът се утвърждава като столица на България, като тук се създават крепостни съоръжения, укрепява се административната структура и се развива културата.

След византийското завладяване Скопие запазва значението си като важен административен център в пределите на Византийската империя. По-късно градът става част от Второто Българско царство и през Средновековието преминава през периоди на унгарско и османско владичество.

Археологически находки в района показват, че Скопие е бил населен още от античността, като през римския период градът носи името Скупи. Множество останки от крепости, църкви и обществени сгради свидетелстват за богатата му история и културно наследство.

Скопие, макар и с оспорван статут на столица на Първото българско царство, безспорно остава град с ключова роля в историята на България и региона, свидетел на важни събития, владетели и културни постижения.