Преспа

През 971 г. Велики Преслав, българската столица, попада под контрола на византийците, след което Преспа става важно политическо средище. Градът става едно от центровете на въстанието на комитопулите, които се борят против византийската власт в западните български земи.

Преспа се предполага, че е била резиденцията на комитопула Давид преди смъртта му през 976 г. След това в Преспа се заселва Самуил, който на практика управлява българската държава след убийството на Арон през 987 г. и още повече след пленяването на цар Роман в 991 г. През тези години се твърди, че Преспа става официалната столица на царството. Различни източници определят периода, през който Преспа е столица, като се противоречат – от 973 до 996 г. според едни, до 1015 г. според други. След превземането на крепостта Лариса в Тесалия през 983 или 985 г., Самуил пренася мощите на Свети Ахил в Преспа. През 997 г. в Преспа е седалището на българската патриаршия. През този период градът играе ключова роля в историята на България, служейки като резиденция на Самуил и българския патриарх Герман.

През 1014 г., след тежкото поражение на българите в Беласишката битка, цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той умира след сърдечен удар на 6 октомври 1014 г. Преспа продължава да бъде владетелска резиденция при наследниците на Самуил. През 1018 г., след завладяването от византийците, Преспа е преименувана на Констанция. Градът е повторно освободен през 1040 г. от Цар Петър Делян, но претърпява разруха и отново пада под византийска власт през 1041 г. Преспа продължава да бъде историческо средище през следващите векове, но след 1259 г. следите му изчезват от историческите извори.

Сподели: