Преслав
Велики Преслав е втората столица на България. Основан през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг, Велики Преслав става военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I мести столицата на Първото българско царство от Плиска в Преслав. Градът става център на културния разцвет на българската държава през продължението на периода, наречен Златен Век. В града се заражда занаятът, наречен преславската рисувана керамика, тъй като той бива използван за строене. Основното му предназначение е украсата на светските и църковни постройки. Кераминака се изработвала от каолинова глина.
Съхранени са множество обекти от материално-художествената култура на Първата българска държава в града. При дворцовите постройки в Преслав вместо варовик е изпозван мрамор, а хоросанът е примесен със стрити на прах тухли, което му придава розов оттенък. Целта е да се осигури водонепропускливост на стените. Откритите парчета от синьо и зелено стъкло показват, че кръглите прозорци на дворците са били остъклени. Външният град (3,5 кв. км) е заобиколен от белокаменни стени с височина 10 м и ширина 3,25 м, а конструкциите му приличат на тези на Плиска. Вътрешният град, ограден също със стена, включва царската резиденция с монументални дворци като Големия дворец и Тронната палата. Също така, вътре се намира богато украсена кръгла църква (X век) с мозайки, мрамор и керамични икони. Поради намерените керамични тръби в Плиска е Преслав, се смята,че градът е имал развита канализация и водоснабдяване. Преславската книжовна школа привлича велики личности като Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и Презвитер Козма.