Плиска

Плиска е смятана за първата столица на България. В продължение на два века, от периода между 681 и 893 година, този град не само е бил сърцето на политическата, военна, културна и икономическа дейност на българската държава, но също така е оставил неизгладим отпечатък като един от най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Плиска се разполага на стратегическо кръстопътно място, обградено от могъщи крепостни стени, които служат за непреодолима защита. Изборът на място за строежа на града не е случаен тъй като прабългарите предпочитали равнинни терени за своите лагери и селища.

Процесът на изграждане на Плиска може да бъде разделен на три ключови етапа, всеки от които допринася за устройството на града. През първия етап е останал дворецът на хан Крум, заемащ внушителните 500 кв.м. Този паметник не само представлява една от най-забележителните постройки от този период, но и впечатлява с тайнствените си входове, позволяващи обитателите му да напускат града незабелязано. Дворецът разполага с водохранилище и иновативни за своето време бани. Вторият етап от строителството на Плиска е свързан с хан Омуртаг и включва внушителни по размери постройки, част от коита са крепостните стени, малкият дворец със занимателните си жилища, нови бани със сложна отоплителна система, два езически храма и изключително богато декорирана Тронна палата. Третият етап отличава града с внушителни раннохристиянски култови сгради. Най-известният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика, с площ от 2920 кв.м, която е най-голямата християнска църква на Балканския полуостров. Под нея са открити останки от късноантична църква с кръстовиден план, най-вероятно мартирий. Плиска се явява като символ на християнската вяра за българите.

През 886 г., княз Борис I, приема учениците на братята Кирил и Методий, създателите на славянската писменост, като това събитие засилва ролята на града в разпространението на християнството.

Сподели: