Охрид
Охрид е бил един от най-развитите културни центрове по време на Първата Българска държава, по-точно в периода, известен като Златния век. Това се получава, тъй като Климент Охридски, който е изпратен като учител в областта Кутмичевица и става Охридски епископ, заедно с Наум Преславски поставят основите на Охридската книжовна школа. През втората половина на IX век Охрид се превръща в българска книжовна столица, създавайки условия за разцвет на българската писменост и култура.
След като цар Самуил първоначално издига Преспа за своя столица, през 996 година той премества престола в Охрид. Градът става престолен и административен център на Българската държава до нейното падане през 1018 година. По време на управлението на Самуил, Охрид укрепва своята роля като политическо и военно средище, като същевременно остава духовен център с важно значение за Българската патриаршия. След византийското завоевание през 1018 г., Охрид става седалище на Българската автокефална архиепископия - религиозна институция, която запазва своята независимост и влияние до 1767 г.
В периода на цар Самуил Охрид е укрепен с масивни крепостни стени и отбранителни съоръжения, които целят да предпазят града от нападенията на Византия и други врагове. Тук са се провеждали множество битки, включително срещу византийските армии на император Василий II, известен като „Българоубиецът“, който води жестоки битки за завладяване на България. Въпреки дългата и упорита съпротива, градът и държавата падат под византийско владичество през 1018 г.
Охридската книжовна школа, развита в този период, е една от най-значимите културни институции в средновековна Европа. Тя е средище на писмени творци, преводачи и просветители, които създават множество богословски, исторически и литературни трудове на старобългарски език. Учени като Климент и Наум са сред най-важните личности в развитието на славянската писменост и християнската култура на Балканите.
Освен политическо и религиозно значение, Охрид е и търговски център, разположен на стратегическо място на брега на Охридското езеро. Градът играе важна роля в търговията между Балканите и Средиземноморието, като привлича търговци и занаятчии от различни региони.
След византийската окупация, Охрид запазва своята религиозна и културна автономия, а неговата архиепископия продължава да бъде значим фактор в живота на българската и македонската общности в продължение на векове.
Днес Охрид е осмият по големина град в Северна Македония и един от най-популярните туристически центрове на Балканите, известен със своето историческо наследство, средновековни църкви, манастири и уникалната природа на Охридското езеро. През 1980 г. Охрид и езерото са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, което подчертава глобалното значение на този град.