Мелник

Надолу

Мелник

Период в който е столица: от 1207 до 1300 година

В началото на 13-ти век Мелник е столица на владенията на деспот Алексий Слав, племенник на братята Петър, Асен и Калоян. През 1207 година след убийството на цар Калоян деспот Алексий Слав се противопоставя на узурпатора Борил и се оттегля в своите земи в Родопско-Пиринския край като самостоятелен български владетел.

Археологически находки от този период свидетелстват за бурен строителен подем. Изградени са величествени сгради, църкви, манастири и укрепления. Един от най-забележителните паметници е резиденцията на деспот Алексий Слав, останки от която могат да се видят и днес. Освен това, се предполага, че през този период Мелник е имал население от над 10 000 души.
През 1230 г. цар Иван Асен II, след победата при Клокотница, обединява отново голяма част от българските земи, включително и Мелник. Градът запазва важното си значение и през втората половина на XIII век, като продължава да бъде средище на търговия и занаятчийство. След 1300 г. влиянието на Мелник намалява, но той остава един от най-културно значимите градове в Югозападна България.