Връх Драгойна
Връх Драгойна е известен като един от най-северните ридове в планината Родопи, разположен между селата Драгойново и Буково. На върха се крие тракийско светилище, което е станало обект на научно изследване през последните години, но остава доста непознато за широката публика. През периода 2004-2006 г., археологически експедиции на Пловдивския музей провеждат първите проучвания на това светилище.
Достъпът от село Драгойново изисква по-дълъг преход (приблизително 3 часа), докато изкачването от село Буково е по-кратко. Светилището, обитавано от 13-и до 3-и век пр.н.е., разполага с крепостен зид, издигнат през 5-и век пр.н.е., според изследователите от Пловдивския Археологически музей. Самото светилище, разположено на площ от около 1 декар, е оградено с каменна стена, което на повърхността проявява следи от разсип.
На километър от село Драгойново се открива и уникална крепост от византийската епоха, наречена Козлек от местните жители. В същия район са разкрити и три уникални църкви. Легендите свързват крепостта с болярина Драгой, който управлявал този регион и след когото е наречено селото. Археолозите отбелязват, че в околностите на село Драгойново вперви са открити доказателства за съществуването на култура през X век, където българи и ромеи съжителствали мирно. Открити са уникални скални двуезични надписи, като най-големият от тях съдържа 17 реда, където част от текста е написана на гръцка азбука, а друга част - на кирилица. Тези открития поддържат идеята, че границите на Първото българско царство и Византийската империя не са стигали само до Стара планина, а и до северните склонове на Родопите.
връх Голяма Драгойна, ХVIII до III век пр. Хр
Сподели:
