Цари Мали град
Цари Мали град представлява късноантична римска крепост и укрепено селище, разположено в Югозападна България, в Софийска област, Община Самоков. Този археологически обект, разположен на хълма Св. Спас в планината Верила, над село Белчин е бил проучен през периода 2007–2010 г.Най-ранните следи от човешка дейност на хълма Св. Спас се датират към ранножелязната епоха (VIII – VI век пр. Хр.). Открити са множество ями с култов характер, което указва, че мястото е било използвано от местното тракийско население като светилище.След завладяването на областта от римляните, хълмът продължава да функционира като свято място. През III век е обграден със стена, изградена от дървени колове, плет и глина. През средата на IV век е опожарен.Към края на 60-те години на IV век, по времето на управлението на император Валент (364 – 378), е изградена каменна крепостна стена, заграждаща площ от около 1 хектар. През управлението на император Юстиниан I Велики (527 – 565), укреплението е реконструирано, а при неговия наследник Юстин I (565 – 574) на северната стена е добавена порта с две правоъгълни фланкиращи отбранителни кули.
-
Археологическите изследвания показват, че Цари Мали град престава да изпълнява отбранителни функции след 578 година.
Цари Мали град е важен археологически обект, предоставящ информация за религиозни и обитаеми практики през различни исторически периоди в този регион.
Югозападна България, IV – VI век
Сподели:
