Троянски манастир
Троянският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир на Българската православна църква, разположен в село Орешак, на брега на река Черни Осъм, на около 10 километра от град Троян.
Историята на манастира започва около 1600 година, при игумен Калистрат. По предание, монаси от Атон пренасят светинята на манастира – чудотворната икона на Богородица Троеручица, която е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (XIV век). Манастирът преживява различни периоди от разрастване и разруха, включително нападение от турска банда по времето на игумен Калистрий.
Според манастирската летопис на Константин Огненович, Троянският манастир е третият по големина манастир в България, основан в началото на 17 век. Историята му започва с няколко атонски монаха отшелници, които пристигат с чудотворната икона на Богородица Троеручица. През първите години е построена малка дървена църква "Рождество Богородично", монашеско жилище и гостоприемница.
Троянският манастир притежава богата история и културно наследство. Според манастирската летопис, той е бил убежище на хайдути и революционери. През 1872 година, в манастира е организиран таен революционен монашески комитет от Васил Левски, при игумена Макарий. По време на Априлското въстание, в манастира е разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров.
Килията, в която са обсъждани революционните дела, е запазена в автентичния си вид и представлява значим елемент от историята на манастира. Така Троянският манастир продължава да съчетава своите духовни и исторически аспекти, предлагайки на посетителите възможност да се потопят в богатата история на този манастир в сърцето на България.
През първата половина на XVIII век, по време на игумен Христофор, манастирът отново се разраства и става икономически заможен. През този период започва да функционира килийно училище. През 1771 година е изградено водоснабдяване. От 1780 година майсторът Паисий строи нова каменна църква, а след това и жилищни корпуси, които правят манастира един от най-големите в епохата.
През 1830 година Троянският манастир е признат за ставропигиален, пряко подчинен на Цариградската патриаршия. През същата година започва строежът на нова съборна църква, която е завършена и осветена на 6 август 1835 година. През 1847 – 1848 година църквата е украсена със стенописи от Захарий Зограф.
Манастирът е признат за значим исторически обект и заема важно място в културното наследство на България. В съвременността Троянският манастир съчетава историческата стойност с духовната и културна роля.
Област Ловеч, до град Троян, XVII – XIX век
Сподели:
