Столицата Преслав
Преслав е втората столица на Първото българско царство. Първоначално тя е създадена като втора по значение резиденция с група от военни лагери и укрепени дворци - аули. Началото на изграждането на Преслав, като столица на българската държава е започнато още с делата на княз Борис I и завършено през X в. от цар Симеон и цар Петър, при която тя достига своя най-голям разцвет.
Укрепленията на Преслав се състоят от мощни каменни стени. Той е гъсто застроен град с разпределени зони и квартали. Проходите към вътрешното пространство са били защитени от четири порти, ориентирани по посоките на света. Втори укрепителен пояс е защитавал най-значимите сгради във Вътрешния град на Преслав. В него са били изградени владетелската резиденция, сградата с трона, Владетелската църква и обслужващи сгради, които са били групирани около двор с градина, тротоари, портици. Дворецът се е състоял от тронна палата, покои и допълнителни постройки, доминира над всички останали постройки. На юг от него е разположена Дворцовата базилика т.н. Кръгла или "Златна църква", която е свързана с резиденция на църковния глава.
Една от отличителните черти в строителството на Преслав са множеството изградени църкви и манастири, които неизменно са служели да покажат скъсването на българската държава с езическите традиции.
Извън укрепената част на Столицата Преслав се развива и т.н. Външен град. В него се оформят райони със специализирани дейности, имения, градски манастири, снабдени с улична мрежа и площади. Сред манастирските комплекси е и манастирът с името на Мостич, висш сановник при царете Симеон и Петър. Друг е този в местността Патлейна, който е свързан с монашеския период на княз Борис. Манастирите в града и извън него са духовно и книжовно средище през IX-X век. Богатата култура на българската държава се допълва от Преславската книжовна школа. Един от творците от първия книжовен кръг са Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Константин Преславски
Освен културния и религозния разцвет на Преслав като столица, той се е отличавал и със значителни занаятчийски центрове, в които са се развивали различни направления на изкуството. В тези занаятчийници са се изработвали архитектурни детайли - корнизи и капители, каменна пластика, преславска рисувана керамика, вътрешна и външна архитектурна декорация, предназначена за храмовете.
Столицата Преслав е била превзета от византийски император Йоан Цимисхи (969-976) и неговия наследник Василий II Българоубиец (976-1025). По време на Византийското владичество над българските земи Преслав остава здраво укрепен град и средище на голям гарнизон. През 1186 г. братята Асен и Петър се опитват да освободят Велики Преслав и именно от това средище да обявят независмостта на България, но там е разположен голям византийски военен гарнизон. След обявяването на Търново за столица на Второто българско царство, Велики Преслав остава по-скоро средище на духовенството.
Североизточна България, IX в.
Сподели:
