Столицата Плиска
Останките от някогашната българска столица са разкрити в равнинна местност край с. Абоба (Шуменско). Прабългарското държавно обединение избира това местоположение за своя столица, поради средищното разположение още към края на VII век. За истински укрепен център на държавността, обаче, може да се говори едва към края на VIII век., когато са оформени землени лагери. В периода си на столица Плиска е била укрепена от три, концентрично разположени отбранителни линии. Първото от тях е голямо землено укрепление, което представлява ров и землен вал. Втората отбранителна линия също представлява землено укрепление, което е защитавало вътрешната каменна крепост. Най-вътрешното отбранение, представляващо каменна стена с тухлена зидария. Стената е била допълнително подсилена от 16 защитни кули - ъгловите кули са били с цилиндрична форма, по протежението на стената е имало три кули-порти, както и такива с остър ръб и петоъгълна форма. Кулите са били разположени далеч една от друга. В защитеното пространство, първоначално е била изградена дървена крепост (т.н. Крумов дворец), която е била опожарена. След това е била изградена каменна сграда.Постройките на територията на Плиска могат да бъдат разграничени в два периода - преди и след пожара от 811 г. Преди пожара са съществували няколко сгради и постройки от нетраен материал (дървен). Такива са Големият басейн (водохранилище), сграда с домашен тип баня, кръгъл басейн и баня с хипокауст, "Крумов дворец", голяма ("кръгла") дървена трибуна, дървена сграда. След пожара от 811 г. е изградена т.н. Тронна палата, голям езически храм, малък езически храм, малък дворец, жилищна сграда над водохранилището, баня и "Болярско жилище" и баня с хипокауст. В югоизточната и северозападната част на укреплението са изградени дървени постройки. Извън укрепената резиденциална част на Плиска в т.н. Външен град са регистрирани няколко селища, производствен център - работилници за обработка на черни и цветни метали, стъкло и кост, некрополи.
След приемането на християнството обликът на Плиска не се е променил значително. Един от най-значимите паметници в християнския период на Плиска е изграждането на Голямата базилика и редица комплекси, свързани с нея.
Към края на XI век столицата Плиска е обезлюдена и престава да съществува като важно средновековно средище.
Североизточна България, VII в.
Сподели:
