Старинният град Несебър
Несебър е древен град и един от основните курорти на българското Черноморие, разположен в Област Бургас. Той е административен център на едноименната община Несебър. Често наричан "Перлата на Черно море", Несебър е богат град-музей, определен от повече от три хилядолетия на постоянно променяща се история. Градът съществува в две части, разделени от тесен искуствено направен естакаден полуостров, с древната част на населението на полуострова (предишно остров) и по-съвременната част (хотели, по-късно развитие) на сушата. Старата част запазва доказателства за заемането си от различни цивилизации през цялата си история.
Несебър е наречен Месембрия в гръцката античност и старото име вероятно идва от тракийския Млесамбрия. Градът има дълга история и е преминавал различни етапи на урбанизация, както показват археологическите изследвания.
От тракийско селище, наречено Месемврия, градът става гръцка колония през VI век пр. Хр. Останки от хеленистическия период включват акропол, храм на Аполон и агора. През V век градът е една от най-важните крепости на Източното Римско империя. През Средновековието се променя собствеността му многократно поради войните между византийци и българи.
През 1453 г. градът попада под османско владичество, макар и да е възстановен на Византия съгласно Договора от Галиполи през 1403 г.
През 19 век градът се развива като български бряг и претърпява значително строителство.
След Освобождението през 1879 г., Несебър става част от автономната Османска провинция Източна Румелия и по-късно се обединява с Княжество България през 1885 г.
През началото на 20 век градът се развива като ключов български курорт и през 1983 г., ЮНЕСКО вписва старата част на Несебър в Списъка на световното културно наследство.
Област Бургас, град Несебър, 3000 години преди н.е