Средновековна крепост Царевец
През Средновековието Царевец е била главната крепост на българските царе през Второто българско царство (1185-1393), когато Търново е столица на България. През този период хълмът е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки.
Укрепителната система на крепостта Царевец може да се обособи в три строителни периода. Първият период се отнася още към V-VI век, които се отнасят към византийското строителство на крепостта. Вторият период на укрепяване на Царевец се отнася към първата половина на XII в., а третият към XIII век, който вероятно е свързан и с оформянето ѝ като столица на Втората българска държава. Крепостните стени на Царевец представляват околовръстни стени, които опасват целия хълм, както и напречни, които се спускат по склоновете към река Янтра. Дебелината на стените варират от 2.40 м на места до 3.60 м. Снабдена е с бойници и кули. Главният вход на крепостта е разположен от запад, където е и най-лесният подстъп към Царевец. Той е бил снабден с пет последователни порти. Втори вход е оформен е т.н. Малка порта, която се намира в северозападната част на крепостта. Тя е осигурявала връзка с крепостта Трапезица. Третият вход е т.н. Френкхисарска порта и се намира северно от югоизточната бойна кула. Тази кула е известна още като Балдуиновата кула. Охранявала е както входът към крепостта, така и голямо водохранилище, свързано с река Янтра.
По време на столичния период на Търново под предводителството на българските царе започва строителство на много църкви и административни сгради. Най-забелижителна е архитектурата на Българската патриаршия, разположена в цитаделата на Царевец. Тя представлява самостоятелно укрепен архитектурен ансамбъл от патриаршеска резиденция, библиотека, скрипторий, помощни сгради, които са разположени около вътрешен двор. В централната част на цитаделата също така е изграден и Дворецът, който е бил резиденция на българския владетел. Той е разполагал с жилищни и стопански постройки, малка и голяма тронна зала и дворцова църква "Св. Петка Търновска". Освен това на територията на Царевец са ргистрирани още 21 църкви, което свидетелства за будния духовен живот на населението.
В близост до стария град на Велико Търново, XII в.