Соколски манастир
Соколският манастир „Успение Богородично“, известен също като Габровско-Соколски или Габровски манастир, е живеещ девически манастир на Българската православна църква, разположен в Северна България, близо до Габрово. Основан е в началото на 1833 г. от Йосиф Соколски, който по-късно играе важна роля в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ.
Манастирът е създаден от архимандрит Йосиф, който се завръща от Троянския манастир, придружен от йеромонах Агапий. Значителна част от построените сгради, включително църквата и първата жилищна сграда, са дело на първомайстор Константин от Пещера. В двора на манастира може да бъде видяна Соколска чешма, атрибутирана на първомайстор Никола Фичев.
Открит официално на 15 август 1834 г. от митрополит Иларион Търновски, манастирът развива образователна и книжовна дейност под ръководството на Йосиф Соколски. През 1836 г. се открива училище в манастира, а Неофит Бозвели е един от учителите там. В късния 19 век, манастирът претърпява реновация и украса, включително стенописи, иконостас и чешма, а икона на храма е дело на габровския художник Христо Цокев.
През 1876 г., по време на Априлското въстание, манастирът предоставя подслон на четата на войводата Цанко Дюстабанов, който има решителна роля във въстанието. След разгрома на войводата и неговите четници, осем от тях са обесени на скалите край манастира. Военната болница по време на Руско-турската война (1877 – 1878) е и още една роля, която манастирът играе в историята.На 31 юли 1856 г. тук се установява четата на Капитан Дядо Никола (1856 г.), с намерение да го превърне в център на подготвяното от него въстание. Тук е и осветено знамето на четата. Васил Левски също е намирал подслон тук.
Соколският манастир има богата история и е важен исторически обект в България, свързан със значими събития от периода на Възраждането и борбата за национално освобождение.
Област Габрово, 1833 г.
Сподели:
