Скално светилище Мечока
Скалното светилище Мечока и прилежащото праисторическо селище край село Горталово, в Област Плевен, представляват едни от най-древните населени места в България и на Балканите.
Този уникален обект се намира около естествената скална колона "Мечока", висока 11 метра и с площ от 6 квадратни метра, прикрепена към скалата на каньона, на югозапад от селото. Колоната беше разрушена през 1970-те години от иманяри. През втората половина на същите години, археолози откриват материали от праисторическо селище по десния бряг на река Чернялка, което съществувало от неолита до бронзовата епоха. Днес над селището се намира дебел слой от свлечени скални парчета. Според проф. Димитрина Митова-Джонова, животът в селището е бил свързан със светилището и скалните рисунки на блок от скалния масив, изобразяващи фигури на хора и животни, геометрични орнаменти и алфабетни знаци. В този контекст, са били издълбани дупки, често организирани в мотиви.
Историята на откриването започва с първите научни публикации на Васил Миков през 1921 г., който описва и разгласява графитите и скалните рисунки. Миков отбелязва, че така наречената "скала Мечока" е силно повредена и не запазва формата, поради която е получила това име. След това Мара Цончева публикува рисунки от светилището, изпълнени в бяло и тъмно, представляващи елени, кози, куче и други. Според нея, стилът на изкуството, начинът на нанасяне на боята и сюжетите свидетелстват за праисторически произход. Има информация, че подобни скални рисунки все още съществуват в малки пещери и на повърхността на скрити скали в речния каньон.
Относно датирането, Васил Миков ги отнася към неолита и бронзовата епоха, докато Иван Велков свързва издълбаните дупки с т.нар. "шаленщайн" - култови издълбавания, подобни на чашки, характерни за Централна Европа, и ги датира в същия период. Изображенията на хора, Велков ги отнася към ранното средновековие и ги свързва с християнството, твърдейки, че са подобни на открити в Пиренеите и Кавказ. Проф. Ана Радунчева категорично датира скалните рисунки, графитите и издълбаванията от неолита и бронзовата епоха.
Историческият контекст на този регион включва и други археологически обекти от изключителен интерес, като разцепеният камък и лабиринтът Момина дупка, също така свързани с късната античност и средновековието. Предполага се, че през селото е минавал стар римски път, свързващ Никополис ад Иструм с Мелта.
Област Плевен, край с. Горталово, Бронзова Епоха
Сподели:
