Шишманово кале
Шишманово кале, разположено на 3 км южно от сегашния град Самоков, представлява античен и средновековен град, епископски център, наричан още "старият Самоков". През края на XIV век турците унищожават този исторически обект. Намира се в подножието на Доспейската планина (Лакатишка Рила) при Шишмановия пролом на около 300 м на изток от пътя за Бели Искър и Мала Църква на Шишманов връх.
На хълма е издигнат кръст, символ на българската вяра, който е обявен за археологически обект от национално значение. Мястото е почитано като място на последната битка на цар Иван Шишман с турците и се счита за могила на цар Иван Шишман, въпреки че вероятно тук през 1388 г. загива не самият цар, а неговият брат Иван Асен V Шишман. Градът е споменат още през 19 век в произведенията на Константин Фотинов и други възрожденци.
Шишманово кале е антично тракийско селище, стратегически разположено на високо място с обзор върху Самоковско поле и пътищата през планината. През античността е населено от романизирани траки и готи, а през късната античност има римски гарнизон. Градът състои от подградие, ограден град с крепостни стени и цитадела. Откриват се участъци от стените, порта, две раннохристиянски базилики, кула-цитадела и други сгради. Базиликите са унищожени през 6-7 век от варварски нашествия. Отчетливи са три периода на обитаване - от 1 в. до началото на 3 в., края на 4 в., и от 5 до края на 6 в. В средновековието, към 12-14 век, градът става част от Второто българско царство, като се установява голяма българска църква, наречена "Петрова църква". Археологическите проучвания са започнати през 2004 г. и продължават да разкриват историческото богатство на мястото.
град Самоков, няма информация